Закон за киберсигурност (Обн. ДВ. бр. 94 от 13.11.2018 г.)


Business People Working Table Copy 1

Закон за киберсигурност (Обн. ДВ. бр. 94 от 13.11.2018 г.) е създаден с цел осигуряване на високо ниво на мрежова и информационна сигурност в България, както и за защита на критичната инфраструктура и основните услуги от кибератаки. Този закон е в съответствие с европейската Директива за сигурност на мрежите и информационните системи (NIS Директива).

Основни елементи на закона

  1. Обхват: Законът обхваща оператори на основни услуги (като енергетика, транспорт, здравеопазване и други сектори) и доставчици на цифрови услуги (като облачни услуги, онлайн търговия и интернет търсачки). Той е приложим също за държавните органи и местните администрации, които предоставят критични услуги и управляват чувствителни информационни системи.
  2. Основни изисквания за киберсигурност:
  • Въвеждане на организационни и технически мерки за управление на риска от инциденти, свързани с киберсигурността.
  • Изискване за инцидентно известяване и докладване на инциденти, засягащи мрежовата и информационната сигурност.
  • Регламентиране на мерки за предотвратяване и реагиране на кибератаки.
  1. Национални органи за киберсигурност: Законът създава национални и секторни органи за управление на мрежовата и информационната сигурност, които координират дейностите по предотвратяване, реагиране и справяне с кибератаки. Главният координиращ орган е Държавната агенция "Електронно управление" (ДАЕУ).
  2. Оценка на риска: Субектите, попадащи под обхвата на закона, трябва редовно да извършват оценка на риска за мрежовите и информационните системи, които използват. Те също така са задължени да предприемат мерки за минимизиране на риска от инциденти.
  3. Наказания за неспазване: Законът предвижда административни наказания за неспазване на изискванията за киберсигурност, включително финансови санкции за субекти, които не докладват инциденти или не предприемат мерки за защита.

Субекти, попадащи под закона

  • Оператори на основни услуги – организации, които предоставят основни услуги за обществото и икономиката като електроснабдяване, водоснабдяване, транспорт и здравеопазване.
  • Доставчици на цифрови услуги – като облачни услуги, интернет търсачки и онлайн платформи за търговия.
  • Общински и държавни администрации – включително дирекции и институции, които управляват критични системи и услуги.

Законът за киберсигурност е важна стъпка към създаване на устойчиви и защитени информационни системи в България. Чрез прилагане на този закон, държавата и частните организации са задължени да предприемат адекватни мерки за защита срещу нарастващите киберзаплахи и да осигурят безопасност на критичната инфраструктура и чувствителните данни.